Ревност и вина
В съня до мен заспиваш,
наяве си отиваш.
В мечтите ме обичаш,
а всъщност към мен изстиваш.
Дали не бъркам с тези мисли,
дали от тази мъка да избягам,
преди да си ме наранил, любими...
или със тебе да остана...
Не вярвам вече, мили,
във твоите очи,
не вярвам в твойте думи
и в целувките ти аз дори!
Не вярвам и че дишам,
че обич в мен гори,
след твоето предателство, че имам
сили с теб да продължим...
Страхът във мен убива
желание за капчица живот!
Сълзи лицето ми покриват,
отчаяно да търся вече мъртвата любов!
Объркана по този стръмен път вървя,
уж с мен вървиш, а чуствам се сама!
Ръката ми държиш,
ала от студ треперя...
остана помежду ни
само РЕВНОСТ И ВИНА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
