31 dic 2016, 1:15

Ревнувам...

883 6 8

Ревнувам...

 

"Jealous" - Labrinth

 

"I'm jealous of the rain

That falls upon your skin"

 

Не ревнувам от това, че дъждът

те гали и докосва тялото ти...

Не ревнувам от това, че дъгата

е твоята любима, по която вървиш...

 

Не ревнувам от това, че сега...

се намираш само в песните на водопада...

Не ревнувам, от това че само пясъкът

може да потъне с теб в морето...

 

Не ревнувам от това, че само небето...

може да се радва на полета в душата ти...

Не ревнувам и от това, че природата

ще може да те целува и прегръща повече... 

от мен...

 

Знаеш, че ти желая всичко най - добро,

което може да ти се случи и с което може

може да те дари този и другия свят...

Знаеш, че моето щастие е твоето щастие,

и че повече от всичко на света, искам да си 

радостта...

 

И помниш ли, че забрави за мига, в който

ме остави..., но не забрави...тази усмивка...

И благодаря ти, че запомни точно този миг,

защото няма нужда от прошка, остана само 

любовта...

 

Но не знаеш още едно нещо...чуй пианото ми...

Абсолютно всичко, за което си мечтая сега е...

ти да се завърнеш и да ми кажеш, че си открил

щастието...дори и да не си го открил до мен...

 

Никога, никога няма да ни стигне времето да ти кажа, всичко, което искам да ти кажа, няма да ни стигне времето да направим всичко, което трябва да направим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Моят призив тук е да не губим нито миг време повече. Да се наслаждаваме на всичко. Времето е прекалено субективно понятие, то идва и си отива, отива си и си идва, това което остава вечно е това, което сме изживели вътре в нас. Въпреки световете въпреки пространствата и всичко тези хора, които са успели да се вмъкнат в сърцето ни...никога не си отиват...и въпреки всичко ние също не си отиваме от тях...

Посвещавам тази творба на всички хора, които вече не са изцяло с нас, с които ни разделя някаква бариера и на всички хора които знаят какво е чувството...,  всъщност всички знаем какво е...да я има тази бариера, а всъщност да е напразна, защото всичко се пази в сърцето, защото за сърцето няма раздели...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...