31 дек. 2016 г., 01:15

Ревнувам...

891 6 8

Ревнувам...

 

"Jealous" - Labrinth

 

"I'm jealous of the rain

That falls upon your skin"

 

Не ревнувам от това, че дъждът

те гали и докосва тялото ти...

Не ревнувам от това, че дъгата

е твоята любима, по която вървиш...

 

Не ревнувам от това, че сега...

се намираш само в песните на водопада...

Не ревнувам, от това че само пясъкът

може да потъне с теб в морето...

 

Не ревнувам от това, че само небето...

може да се радва на полета в душата ти...

Не ревнувам и от това, че природата

ще може да те целува и прегръща повече... 

от мен...

 

Знаеш, че ти желая всичко най - добро,

което може да ти се случи и с което може

може да те дари този и другия свят...

Знаеш, че моето щастие е твоето щастие,

и че повече от всичко на света, искам да си 

радостта...

 

И помниш ли, че забрави за мига, в който

ме остави..., но не забрави...тази усмивка...

И благодаря ти, че запомни точно този миг,

защото няма нужда от прошка, остана само 

любовта...

 

Но не знаеш още едно нещо...чуй пианото ми...

Абсолютно всичко, за което си мечтая сега е...

ти да се завърнеш и да ми кажеш, че си открил

щастието...дори и да не си го открил до мен...

 

Никога, никога няма да ни стигне времето да ти кажа, всичко, което искам да ти кажа, няма да ни стигне времето да направим всичко, което трябва да направим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Моят призив тук е да не губим нито миг време повече. Да се наслаждаваме на всичко. Времето е прекалено субективно понятие, то идва и си отива, отива си и си идва, това което остава вечно е това, което сме изживели вътре в нас. Въпреки световете въпреки пространствата и всичко тези хора, които са успели да се вмъкнат в сърцето ни...никога не си отиват...и въпреки всичко ние също не си отиваме от тях...

Посвещавам тази творба на всички хора, които вече не са изцяло с нас, с които ни разделя някаква бариера и на всички хора които знаят какво е чувството...,  всъщност всички знаем какво е...да я има тази бариера, а всъщност да е напразна, защото всичко се пази в сърцето, защото за сърцето няма раздели...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...