29 abr 2018, 11:31  

Резидуум

  Poesía
1.1K 15 9

Вятърът е мъртвия ти спомен,

за когото сухи са очите.

Мрачно е небето като пропаст,

скрила в дъното лицата на мечтите.

Няма кой внезапно да извика

и на ехото след туй да отговори.

Болката завинаги остава

в дългите подземни коридори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !
  • Безмълвие...след като прочетеш!
  • Безнадеждие, но има подземни води,
    след дъното има небе - отиди.
    Зад дъното - има напъпили пъпки
    и все някога във радости ще се окъпем...
  • Оригинален стих🌻
  • Пресъхнали очите ...пресушени
    в грешни и болезнени илюзии...
    всякоя промяна е съмнение,
    а да наприказваш ехото е чудо!
    НЯМА КОЙ....И НЕ ОСТАНА НИКОЙ!
    Да си преглътнем и мисълта със виковете....
    ----------
    Уникални размисли събуждаш винаги! Бих те познала сред множеството...защото не се побираш в никоя окръжност!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...