Резидуум

Поэзия

1.1K 15 9

Вятърът е мъртвия ти спомен,

за когото сухи са очите.

Мрачно е небето като пропаст,

скрила в дъното лицата на мечтите.

Няма кой внезапно да извика

и на ехото след туй да отговори.

Болката завинаги остава

в дългите подземни коридори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

!

2018-05-01T10:06:02+03:00
esenna (Нина Стоянова)

Безмълвие...след като прочетеш!

2018-04-30T16:27:48+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Безнадеждие, но има подземни води,
след дъното има небе - отиди.
Зад дъното - има напъпили пъпки
и все някога във радости ще се окъпем...

2018-04-30T11:00:45+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Оригинален стих🌻

2018-04-30T10:03:57+03:00
RainaVakova

Пресъхнали очите ...пресушени
в грешни и болезнени илюзии...
всякоя промяна е съмнение,
а да наприказваш ехото е чудо!
НЯМА КОЙ....И НЕ ОСТАНА НИКОЙ!
Да си преглътнем и мисълта със виковете....
----------
Уникални размисли събуждаш винаги! Бих те познала сред множеството...защото не се побираш в никоя окръжност!

2018-04-30T09:36:14+03:00