Вятърът е мъртвия ти спомен,
за когото сухи са очите.
Мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика
и на ехото след туй да отговори.
Болката завинаги остава
в дългите подземни коридори.
© Младен Мисана Всички права запазени
Прекрасно стихотворение, което разкрива дълбоката нравствена драма на лирическия герой в едни свят на тъмна и нерадостна действителност. Стихотворение, за което наличната оценка е твърде слаба, за да изрази възхищението ми, Приятелю!