Резидуум 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

• Ена (Елена Гоцева)

  2018-05-01T10:06:02+03:00
  !
• esenna (Нина Стоянова)

  2018-04-30T16:27:48+03:00
  Безмълвие...след като прочетеш!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2018-04-30T11:00:45+03:00
  Безнадеждие, но има подземни води,
  след дъното има небе - отиди.
  Зад дъното - има напъпили пъпки
  и все някога във радости ще се окъпем...
• ЛюсиЦ (Люси Петкова)

  2018-04-30T10:03:57+03:00
  Оригинален стих🌻
• RainaVakova

  2018-04-30T09:36:14+03:00
  Пресъхнали очите ...пресушени
  в грешни и болезнени илюзии...
  всякоя промяна е съмнение,
  а да наприказваш ехото е чудо!
  НЯМА КОЙ....И НЕ ОСТАНА НИКОЙ!
  Да си преглътнем и мисълта със виковете....
  ----------
  Уникални размисли събуждаш винаги! Бих те познала сред множеството...защото не се побираш в никоя окръжност!
• Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  2018-04-30T08:10:44+03:00
  С Меги! Силно!
• goblenka (Маргарита Ангелова)

  2018-04-30T07:10:21+03:00
  Здравей, Младене! Пак си мрачен, но неописуем! Ти си филосифско-поетичен феномен!
• JujuBuju (Миглена Миткова)

  2018-04-29T13:55:36+03:00
  "Няма кой внезапно да извика
  и на ехото след туй да отговори."
  
  Мощно чувство на празнота оставя стихът ти, Младене!
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2018-04-29T12:47:38+03:00
  Болката остава...
  Поздравления,Мисана!