29.04.2018 г., 11:31 ч.  

Резидуум 

  Поезия
883 15 11

Вятърът е мъртвия ти спомен,

за когото сухи са очите.

Мрачно е небето като пропаст,

скрила в дъното лицата на мечтите.

Няма кой внезапно да извика

и на ехото след туй да отговори.

Болката завинаги остава

в дългите подземни коридори.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сред "мъртвия спомен на вятъра", очите ни са изсъхнали и вече не можем да открием в тях тревога, а само безразличие. В мрачната пропаст на тъмните ни мисли, се губи като в черна дупка всякаква надежда и мечта, а по "тъмните коридори на душата" ни остава болката.
    Прекрасно стихотворение, което разкрива дълбоката нравствена драма на лирическия герой в едни свят на тъмна и нерадостна действителност. Стихотворение, за което наличната оценка е твърде слаба, за да изрази възхищението ми, Приятелю!
  • !
  • Безмълвие...след като прочетеш!
  • Безнадеждие, но има подземни води,
    след дъното има небе - отиди.
    Зад дъното - има напъпили пъпки
    и все някога във радости ще се окъпем...
  • Оригинален стих🌻
  • "Болката завинаги остава
    в дългите подземни коридори."
    Светъл ден, Младене!
  • Пресъхнали очите ...пресушени
    в грешни и болезнени илюзии...
    всякоя промяна е съмнение,
    а да наприказваш ехото е чудо!
    НЯМА КОЙ....И НЕ ОСТАНА НИКОЙ!
    Да си преглътнем и мисълта със виковете....
    ----------
    Уникални размисли събуждаш винаги! Бих те познала сред множеството...защото не се побираш в никоя окръжност!
  • С Меги! Силно!
  • Здравей, Младене! Пак си мрачен, но неописуем! Ти си филосифско-поетичен феномен!
  • "Няма кой внезапно да извика
    и на ехото след туй да отговори."

    Мощно чувство на празнота оставя стихът ти, Младене!
  • Болката остава...
    Поздравления,Мисана!
Предложения
: ??:??