4 oct 2011, 16:47

Резултат?!

  Poesía
963 0 3

Животът ми е като след природен катаклизъм.

Опустошен, отчаян, разпилян...

Боря се за правда с феминизъм.

Ход заучен, но не и оправдан.

 

Да бягам след прозрачно минало -

това е най-любимият ми спорт.

Да изживявам всичко, дето е убивало

и мен, и теб. Сърцето бие, плувнала съм в пот.

 

Вярвам така, че изхвърлям токсините,

преди живота и ума ми отравящи...

И боря се да се снабдя с ваксините,

молейки се тайно да са истински, спасяващи.

 

Залъгвам се и тук оставам, бягайки.

Капака на прашната ракла надигам.

Поглеждам с усмивка душата, спасявайки,

и в сюблимния миг патетично умирам.

 

Намират на пода картинно застинала

жертва на чувства в сив свят от лъжи.

Оръфана снимка в ръката изстинала,

а в очите надежда в остатък гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...