Резултат?!
Животът ми е като след природен катаклизъм.
Опустошен, отчаян, разпилян...
Боря се за правда с феминизъм.
Ход заучен, но не и оправдан.
Да бягам след прозрачно минало -
това е най-любимият ми спорт.
Да изживявам всичко, дето е убивало
и мен, и теб. Сърцето бие, плувнала съм в пот.
Вярвам така, че изхвърлям токсините,
преди живота и ума ми отравящи...
И боря се да се снабдя с ваксините,
молейки се тайно да са истински, спасяващи.
Залъгвам се и тук оставам, бягайки.
Капака на прашната ракла надигам.
Поглеждам с усмивка душата, спасявайки,
и в сюблимния миг патетично умирам.
Намират на пода картинно застинала
жертва на чувства в сив свят от лъжи.
Оръфана снимка в ръката изстинала,
а в очите надежда в остатък гори.
© Лекса Джорджис All rights reserved.
