nikikomedvenska (Ники Комедвенска)
27 513
17 ene 2015, 19:20

Рибар 

  Poesía » Filosófica
2801 5 27

Поне да беше време като свят,
а то – студът оголил хищна морда.
Но аз излязох просто на инат
и метнах в плитчините тънка корда.

 

И не че ми се цапаше със кръв,
но бях човек, нахлузил вълча риза,
и земен червей, късче жива стръв,
на лъскавата кукичка нанизах.

 

Инстинктът в мене беше твърде стар,
да го напъдя като куче – чиба!
И ето ме – последния рибар,
в очакване на първата си риба.

 

А тя – глупачка, хвана се сама.
Изплашена, но дваж по-много гладна,
пое без дъх към горната земя
и в сухите ми длани тежко падна.

 

Навярно преди милион лета
с един език със рибите сме били,
но аз разчетох в рибята уста
една-едничка страшна дума – милост!

 

Пръта строших и хвърлих в оня гьол,
че кордата ме стегна като с пранги.
Вечерях хляб, пипер и щипка сол...
И цяла нощ сънувах, че съм ангел.

 

© Ники Комедвенска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това стихотворение е честно. Дали е талантлив авторът не е важно. Направил го е. Това отличава искащия от можещия: втория го прави. А хвалебствията са лигави и отвратителни. Хайде, става късно. Време е за сън.
  • Силен стих с неочакван, запомнящ се финал! Поздравления, Ники!
  • Най-добрата!!!
  • Таман тъй!
  • Бабината ти!
  • Няма начин, пък и не бива да се харесам на всички. Каквато съм - такава. Викам да спрем дотук, че нещо много психоаналитично ми стана, а с тая специалност не се понасяме. Пожелавам опрощаващ ден на който може. На останалите - нека е само хубав!
  • Ники... Пиши! Пиши си поезията. Там си във вихъра и ти си го знаеш!
    Никога не съм давал съвети. Няма да го направя и сега. Но, позволи ми да да изкажа мнението си. Не те дразни само въпросната дама, за която спомена. Често коментарите ти са неприсъщи за творец от твоето ниво.
    Животът е отвратителен понякога. Но защо трябва негативите да ги "набутваме" там , където не е нужно. Не искам да се сърдиш на думите ми. Може и да греша. Но денят не е свършил. А днешният е ден за прошка.
  • Не, Ник Желев, дори един да напише искрено какво мисли, това е прекрасно. И аз съм сигурна, че има много такива хора. Дай боже да се множат, защото лицемерието е по-страшно и от отрова. Благодаря, че беше честен!
    П.П. И да не беше харесал, пак щях да ти благодаря.
  • Ники (извини ме, че се обръщам така към теб), произведението ти наистина е чудесно! Както всичко друго , което съм чел от теб. Без коментарите ти.А това, че ти не го намираш за такова, означава, че се стремиш да достигнеш нещо съвършено. Овации за това! Колкото до коментарите... Сайта има такава опция и всеки има право да я ползва.
    Да, възможно е да има лицемерни. Какво от това. Лицемерие има навсякъде. Но поне един искрен да има, малко ли е? Мен рядко ме коментират. Но това не ме е спряло да публикувам тук.
    Поезията ти Ники, е прекрасна!!!
  • Наясно ли сте, че двойки "нарочно" не се поставят и на децата в детската градина.Просто не си знаела, че Даниел ще разбере,че сте Вие.
  • Не, Таня, не е чудесен, но не ми се задълбава в етимология. Просто ми е криво, че сайтът заприлича на лексиконче. Едни си събират коментари така, както катерички трупат орехи за зимата, други броят оценки и си смятат общия успех, все едно дипломи ще им издават. Всяка критика се приема като агресия, а критичността е необходимост, без която не може и дума да става за литература. И се заформя една нездравословна, нищораждаща среда, в която, простете за откровението, но аз не искам да бъда дори и читател. Затова пожелавам успех и здраво перо на всички оставащи!
  • Нищо че няма птички и цветенца, това не значи че нямаме право да напишем чудесно! На мен лично обръщението към Пламена ми прозвуча доста грубо.
    Не съм неин адвокат, но и аз се страхувам да не би да напиша някаква глупост тук и да бъда засечена по същия начин.
    А иначе, стихът наистина е чудесен!
  • Прекрасно! Поздрав!
  • Отново те поздравявам за внушенията, които майсторски постигаш!
  • Подчертавам силата на финала - КАТО НОСИТЕЛ НА ИДЕЯТА, че една хуманна постъпка те извисява...

    (Един нов финал може да промени смисъла на цялата творба; ако рибарят си беше напълнил кофата с риба - с изразено задоволство, същото това съдържание щеше да придобие съвсем друг смисъл - щеше да покаже превес на вълчото начало у човека, докато сега побеждава човешката му природа...)

    Поздрави!
  • Стана ми мъчно за рибката, за червейчето и за лирическата, налегната от тежки кахъри покрай този риболов. Стана ми мъчно и за сайта, обеднял, изпосталял и поболял се от липсата на такива произведения! Хвала ти, Комедвенска!
  • Ники, написах, че стихът Ви е чудесен, просто защото наистина ми хареса, но след като не Ви е приятно да Ви коментирам,или оценявам, ще си взема забележка.
    Всички коментирани стихове от мен са прочетени, както и некоментираните също, така че се лъжете, ако мислите,че търся някаква лична облага от това. Хубава вечер!
  • Много добър стих! Поздравявам те!
  • Благодаря на всички, поспрели се тук, прочели и отделили време да споделят мисли. Сега да върна жеста тук-там: Алипиева (Любов) или обратното беше , не броя - колкото има, добре са дошли. Таня Токсин - дълбоките води са ми най-любимите. Все се надявам някой ден една такава дълбока вода да ме удави. А Пламена Владимирова искам да я попитам кое, аджеба, му е чудесното на това стихотворение. Щото по моите сметки авторски това е всякакво друго нещо, само не и чудесно - нито птички и цветенца има в него, нито чудо някакво. Чудото е друго: за няма и час сте изчели и изкоментирали близо 30 текста. Бравос! Аз, да се скъсам, няма да постигна такива резултати.
  • Поздравления за поезията!
  • Голяма поезия има тук. За мен е удоволствие, че прочетох.
  • Стих от ангелско перце изписан
    Ех, ако можехме да разбираме езика и на червейчетата, щяхме да съкратим пътя си към ангелските криле
    Поздрави!
  • Стихотворение, написано без много шикалкавене, без глезотии и фалшиви метафори, но с много истинско чувство. Ето ,че може!
  • Чудесно!
  • Всички, абсолютно всички да прочетат това стихотворение, образец за класна, истинска поезия. Нищо не е измислено, натягано, насилвано. Написано е от сърце и душа и с невероятно перо.
  • В много дълбоки води си нагазила, Ники!
Propuestas
: ??:??