Рицар

17 ene 2017, 16:06

Poesía » Otra

294 1 5

Малката Гуен сама се прибира,

минава по моста зелен,

започва да тича и цяла завира –

преследва я вятър студен.

Завива надясно, едвам се докопва

до стаята малка – килер –

заключва, въздъхва и с клечка запалва

черния газов фенер.

Уплашена още, тя бързо прикляква

до стария дъбов сандък,

и ето, отново тя сякаш го чува –

говори покойният Дък:

„Мъничка Гуен, с тревогата стига,

изтрий си сълзите, дете!

Навий го с ръце, той веднага пристига –

рицар, в кутия, с пружинено сърце.“

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.