Рицар
Малката Гуен сама се прибира,
минава по моста зелен,
започва да тича и цяла завира –
преследва я вятър студен.
Завива надясно, едвам се докопва
до стаята малка – килер –
заключва, въздъхва и с клечка запалва
черния газов фенер.
Уплашена още, тя бързо прикляква
до стария дъбов сандък,
и ето, отново тя сякаш го чува –
говори покойният Дък:
„Мъничка Гуен, с тревогата стига,
изтрий си сълзите, дете!
Навий го с ръце, той веднага пристига –
рицар, в кутия, с пружинено сърце.“
© Драгомир Лаброев All rights reserved.
