Рицар

17.01.2017 г., 16:06 ч.

Поезия » Друга

292 1 5

Малката Гуен сама се прибира,

минава по моста зелен,

започва да тича и цяла завира –

преследва я вятър студен.

Завива надясно, едвам се докопва

до стаята малка – килер –

заключва, въздъхва и с клечка запалва

черния газов фенер.

Уплашена още, тя бързо прикляква

до стария дъбов сандък,

и ето, отново тя сякаш го чува –

говори покойният Дък:

„Мъничка Гуен, с тревогата стига,

изтрий си сълзите, дете!

Навий го с ръце, той веднага пристига –

рицар, в кутия, с пружинено сърце.“

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.