23 ago 2007, 9:31

Рицър от бъдещето

  Poesía
720 0 5
Жена ли съм или момиче?
Звезда ли съм или планета?
Със вятъра ли боса тичам
или играя със морето?

Жена ли съм? Нима е просто
да бъдеш истинска жена?
Луна ли съм? Или пък мостът,
граничещ с другата страна?

Жена ли съм... или детето,
което вчера си игра
във онзи пясъчник, където
намира се на край света.

Момиче ли съм на луната,
или съм цвете на дъжда?
Животът ми е непонятен.
Каква ли е реалността?

Въпросите са като птици,
които не достигат бряг.
А аз живея като рицар
от бъдещето на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...