23.08.2007 г., 9:31

Рицър от бъдещето

718 0 5
Жена ли съм или момиче?
Звезда ли съм или планета?
Със вятъра ли боса тичам
или играя със морето?

Жена ли съм? Нима е просто
да бъдеш истинска жена?
Луна ли съм? Или пък мостът,
граничещ с другата страна?

Жена ли съм... или детето,
което вчера си игра
във онзи пясъчник, където
намира се на край света.

Момиче ли съм на луната,
или съм цвете на дъжда?
Животът ми е непонятен.
Каква ли е реалността?

Въпросите са като птици,
които не достигат бряг.
А аз живея като рицар
от бъдещето на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горяна Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...