23 ago 2011, 21:40  

Риисъджънт

  Poesía » Otra
746 0 0

 

Гледаш го пред теб,

чуваш вечната му песен,

чуваш как отмерва тежко минутите пред теб.

Старият часовник на стената

отмерва времето ден след ден.

А времето сякаш не минава,

прашасало като часовника стои.

Застой, покой, тишина,

в тяхната прегръдка си се свил.

О, не, не чакай да те стоплят.

Те не топлят, защото са студени,

това не са две нежни ръце,

не са дланите на твоята любима

или нечие топлещо сърце.

Това са твоите дни,

не се съобразяват със сезона.

Все са мрачни, тъжни и студени,

макар и вънка слънце да пече.

Но не гледай тъжно, нито плахо.

Стани!

Разцъфти като роза сред това опустяло поле,

дай цвят и смисъл на живота си

и после чуй - бие и твоето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...