23 авг. 2011 г., 21:40  

Риисъджънт

752 0 0

 

Гледаш го пред теб,

чуваш вечната му песен,

чуваш как отмерва тежко минутите пред теб.

Старият часовник на стената

отмерва времето ден след ден.

А времето сякаш не минава,

прашасало като часовника стои.

Застой, покой, тишина,

в тяхната прегръдка си се свил.

О, не, не чакай да те стоплят.

Те не топлят, защото са студени,

това не са две нежни ръце,

не са дланите на твоята любима

или нечие топлещо сърце.

Това са твоите дни,

не се съобразяват със сезона.

Все са мрачни, тъжни и студени,

макар и вънка слънце да пече.

Но не гледай тъжно, нито плахо.

Стани!

Разцъфти като роза сред това опустяло поле,

дай цвят и смисъл на живота си

и после чуй - бие и твоето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...