19 jul 2017, 10:27

Рила 

  Poesía » Del paisaje
1395 8 9

Сънят бе хладен и жесток –

стени, таван и трескава постеля.

Навън – пейзаж от хора и бетон,

отвътре – болка и безверие.

 

Събудих се. Над мене бе зора

с червено слънце, галещо росата.

В тревата коленичих и видях

зеленото сърце на планината.

 

А после пих разпенена вода,

чело потапях в ручеите бистри,

редях възторга си във детски смях,

смеха – във думи, думите – в молитва.

 

Сега не помня – бях или не бях,

отпих ли от река или пък тя от мен е пила?

Но бързам към дома и към съня –

за да заспя и да сънувам Рила.

© Пламен Сивов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??