Jul 19, 2017, 10:27 AM

Рила 

  Poetry » Landscape
5.0 / 13
1603 8 9

Сънят бе хладен и жесток –

стени, таван и трескава постеля.

Навън – пейзаж от хора и бетон,

отвътре – болка и безверие.

 

Събудих се. Над мене бе зора

с червено слънце, галещо росата.

В тревата коленичих и видях

зеленото сърце на планината.

 

А после пих разпенена вода,

чело потапях в ручеите бистри,

редях възторга си във детски смях,

смеха – във думи, думите – в молитва.

 

Сега не помня – бях или не бях,

отпих ли от река или пък тя от мен е пила?

Но бързам към дома и към съня –

за да заспя и да сънувам Рила.

© Пламен Сивов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works