8 nov 2009, 13:33

Рима

  Poesía » Otra
1.5K 0 3

Всеки ден към нея копая,

всеки ден за нея ридая,

всеки ден само нея желая,

всеки ден и така - до края!

 

Срещу течението ще плувам,

само нея да мога да чувам,

само с нея знам колко струвам,

само за теб искам да римувам!

 

Само с теб светът се върти,

ти ни отваряш нови врати,

ти ни оставяш дълбоки следи

и ни напомняш за преди!

 

Само ти помагаш ми да полетя,

дори на ден да чуя само една,

покажи ми правилната врата,

и с теб съм за вечни врeмена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...