8 nov 2009, 13:33

Рима

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

Всеки ден към нея копая,

всеки ден за нея ридая,

всеки ден само нея желая,

всеки ден и така - до края!

 

Срещу течението ще плувам,

само нея да мога да чувам,

само с нея знам колко струвам,

само за теб искам да римувам!

 

Само с теб светът се върти,

ти ни отваряш нови врати,

ти ни оставяш дълбоки следи

и ни напомняш за преди!

 

Само ти помагаш ми да полетя,

дори на ден да чуя само една,

покажи ми правилната врата,

и с теб съм за вечни врeмена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...