8.11.2009 г., 13:33

Рима

1.4K 0 3

Всеки ден към нея копая,

всеки ден за нея ридая,

всеки ден само нея желая,

всеки ден и така - до края!

 

Срещу течението ще плувам,

само нея да мога да чувам,

само с нея знам колко струвам,

само за теб искам да римувам!

 

Само с теб светът се върти,

ти ни отваряш нови врати,

ти ни оставяш дълбоки следи

и ни напомняш за преди!

 

Само ти помагаш ми да полетя,

дори на ден да чуя само една,

покажи ми правилната врата,

и с теб съм за вечни врeмена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...