Всеки ден към нея копая,
всеки ден за нея ридая,
всеки ден само нея желая,
всеки ден и така - до края!
Срещу течението ще плувам,
само нея да мога да чувам,
само с нея знам колко струвам,
само за теб искам да римувам!
Само с теб светът се върти,
ти ни отваряш нови врати,
ти ни оставяш дълбоки следи
и ни напомняш за преди!
Само ти помагаш ми да полетя,
дори на ден да чуя само една,
покажи ми правилната врата,
и с теб съм за вечни врeмена.
© Димитър Стоянов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
