14 ago 2008, 10:58

Римлянин

  Poesía » Otra
1K 0 17

Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги

през влажната вълна - усмихващ се с очи,

прикриващ раните от калните вериги, 

захвърли мръсна туника със кървави черти.

 

А слънцето залязваше във паднала корида,

претръпващ, легионът пак препускаше без страх

в поредната си битка над онази паласида,

сърцето на която беше касис и бе прах.

 

 И вечер бе  спокоен той  от приказната казън,

денят само го дращеше - като океанът котвите,

и спомените за войната бяха като празното

пристанище във Рим... но той доплуваше със отлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги

    през влажната вълна - усмихващ се с очи,

    прикриващ раните от калните вериги,

    захвърли мръсна туника със кървави черти.



    А слънцето залязваше във паднала корида,

    претръпващ, легионът пак препускаше без страх

    в поредната си битка над онази паласида,

    сърцето на която беше касис и бе прах.



    И вечер бе спокоен той от приказната казън,

    денят само го дращеше- като океана котвите,

    и спомените за войната бяха като празното,

    пристанище във Рим ... но той доплуваше със отлива

    Мисля че така стихът е в по-добро амплоа, при все че рядко редактирам стихове. Тук не промених 1вия, а коригирах с положитлност следващите два куплета...
  • Творбата ми хареса.
    Не разбирам от поезия,
    не знам до каква степен е ритмично,
    но ми хареса.
  • На мен лично ми хареса описаната картина. Мнението ми е лично.Митко, понякога е по-добре да затвориш очи... и да не се влияеш от хорките коментари, казвам го без никакви лоши, чувства, към останалите..
  • това, че някой е изказал мнение по произведението ти, не означава, че създава интрига. "есето" ти с нищо не го доказва.
  • Тук явно въздухът тежи от интриги...написах едно есе в отговор на последните коментари...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...