Римлянин

14.08.2008 г., 10:58 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 3

926 0 17

Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги
през влажната вълна - усмихващ се с очи,
прикриващ раните от калните вериги,
захвърли мръсна туника със кървави черти.
А слънцето залязваше във паднала корида,
претръпващ, легионът пак препускаше без страх
в поредната си битка над онази паласида,
сърцето на която беше касис и бе прах.
И вечер бе спокоен той от приказната казън,
денят само го дращеше - като океанът котвите,
и спомените за войната бяха като празното
пристанище във Рим... но той доплуваше със отлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Омагьосаното момиче
Ще запомня /на Йо/

Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...
666 мига от пролетта

Ще бъде ден. От тези, във които земята е гореща като жар. Конете парят морните копита и търсят хлад ...
Лицата на живота

Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...

Още произведения »