14.08.2008 г., 10:58 ч.
Римлянин
Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги
през влажната вълна - усмихващ се с очи,
прикриващ раните от калните вериги,
захвърли мръсна туника със кървави черти.
А слънцето залязваше във паднала корида,
претръпващ, легионът пак препускаше без страх
в поредната си битка над онази паласида,
сърцето на която беше касис и бе прах.
И вечер бе спокоен той от приказната казън,
денят само го дращеше - като океанът котвите,
и спомените за войната бяха като празното
пристанище във Рим... но той доплуваше със отлива.
през влажната вълна - усмихващ се с очи,
прикриващ раните от калните вериги,
захвърли мръсна туника със кървави черти.
А слънцето залязваше във паднала корида,
претръпващ, легионът пак препускаше без страх
в поредната си битка над онази паласида,
сърцето на която беше касис и бе прах.
И вечер бе спокоен той от приказната казън,
денят само го дращеше - като океанът котвите,
и спомените за войната бяха като празното
пристанище във Рим... но той доплуваше със отлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Димитър Димчев Всички права запазени
Предложения
-
-
Земята се насели от обидени. Земята беше вече тясна къща. А Бог опита да размекне глината с потоп, о...
-
В съня ти ще нахлуя като вятър, ще те завия с лунна светлина и като сянка в призрачен театър, ще бдя...
-
ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ Изникваш ти, отломка от потайност, зад миглите гримирани със сиви...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
