14.08.2008 г., 10:58

Римлянин

1K 0 17

Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги

през влажната вълна - усмихващ се с очи,

прикриващ раните от калните вериги, 

захвърли мръсна туника със кървави черти.

 

А слънцето залязваше във паднала корида,

претръпващ, легионът пак препускаше без страх

в поредната си битка над онази паласида,

сърцето на която беше касис и бе прах.

 

 И вечер бе  спокоен той  от приказната казън,

денят само го дращеше - като океанът котвите,

и спомените за войната бяха като празното

пристанище във Рим... но той доплуваше със отлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги

    през влажната вълна - усмихващ се с очи,

    прикриващ раните от калните вериги,

    захвърли мръсна туника със кървави черти.



    А слънцето залязваше във паднала корида,

    претръпващ, легионът пак препускаше без страх

    в поредната си битка над онази паласида,

    сърцето на която беше касис и бе прах.



    И вечер бе спокоен той от приказната казън,

    денят само го дращеше- като океана котвите,

    и спомените за войната бяха като празното,

    пристанище във Рим ... но той доплуваше със отлива

    Мисля че така стихът е в по-добро амплоа, при все че рядко редактирам стихове. Тук не промених 1вия, а коригирах с положитлност следващите два куплета...
  • Творбата ми хареса.
    Не разбирам от поезия,
    не знам до каква степен е ритмично,
    но ми хареса.
  • На мен лично ми хареса описаната картина. Мнението ми е лично.Митко, понякога е по-добре да затвориш очи... и да не се влияеш от хорките коментари, казвам го без никакви лоши, чувства, към останалите..
  • това, че някой е изказал мнение по произведението ти, не означава, че създава интрига. "есето" ти с нищо не го доказва.
  • Тук явно въздухът тежи от интриги...написах едно есе в отговор на последните коментари...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...