Римлянин
Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги
през влажната вълна - усмихващ се с очи,
прикриващ раните от калните вериги,
захвърли мръсна туника със кървави черти.
А слънцето залязваше във паднала корида,
претръпващ, легионът пак препускаше без страх
в поредната си битка над онази паласида,
сърцето на която беше касис и бе прах.
И вечер бе спокоен той от приказната казън,
денят само го дращеше - като океанът котвите,
и спомените за войната бяха като празното
пристанище във Рим... но той доплуваше със отлива.
© Димитър Димчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Творбата ми хареса.
Не разбирам от поезия,
не знам до каква степен е ритмично,
но ми хареса. -
На мен лично ми хареса описаната картина. Мнението ми е лично.Митко, понякога е по-добре да затвориш очи... и да не се влияеш от хорките коментари, казвам го без никакви лоши, чувства, към останалите..
-
това, че някой е изказал мнение по произведението ти, не означава, че създава интрига. "есето" ти с нищо не го доказва.
-
Тук явно въздухът тежи от интриги...написах едно есе в отговор на последните коментари...
-
или си запази час при специалист
п.с. видях профилът ти - ОТТИХВА е супер дума!
-
ba6tavide4or, ако не желаеш коментари (а няма нищо лошо в този на Валери), забрани си ги или не публикувай.
-
Чест прави на s7r (Валери Шуманов) че си е направил труда да поработи върху смятаните за него неточности, но все пак можеше първо да се консултира лично с автора ba6tavide4or (Димитър Димчев) преди да ни го представи
Лично на мен не би ми било приятно някой да публикува "подобрена" версия на моя картина...лично мнение... -
Много добре, макар че подкрепям s7r (Валери Шуманов)
-
Заслепен от дъжд, с окъсани калиги
през вълните и усмихващ се с очи,
прикрива раните от калните вериги,
и захвърля туника със кървави черти.
Залязва слънце в паднала корида,
претръпващ, легион препуска в страх
в поредната си бран над паласида,
а душата му е само шепа прах.
Но спокоен днес от приказната казън,
разбуди го ума - втрещи го нещо,
напрегна се, изпадна в смъртен спазъм,
и потръпна... а пък бе горещо.
Така е по-ритмично. Опитваш да кажеш твърде много неща, които спъват читателя. Да, с твоите думи е по.. как да кажа, обяснено, описано, но се губи смисълът на стихотворението като творба. -
"сърцето - с цвят на касис, съзнанието - в прах"....говори толкова много...
-
С положителност смятам че тези-"ритмични проблеми"за които намекваш са в последния коплет...по принцип съм ги усъвършенствал вече но специялно това стихотворение съм го писал отдавна...имам много които са дотолкова добри че не смятам да ги качвам тук...относно първите произведения за които намекваш...те са от болезнено за съзнанието ми време..не съ вложил творчество а по скоро-чувства.
p.s.Прочети последните 10тина стиха ако толкова искаш ритмичност... -
Има съвсем леки ритмични проблеми. С времето ще ги изчистиш, убеден съм. Радвам се, че няма тавтология в този стих. И все пак - не съм срещал думата "паласида" - или е неологизъм, или е чуждица(заемка).
Като цяло - добре, много по-добре от първите ти стихове. -
Тръпки те побиват след прочита!!!
Поздравления - хареса ми много!!! -
прекрастната картина на Римския войник
-
помъчил съм се да е така
-
Силно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
през влажната вълна - усмихващ се с очи,
прикриващ раните от калните вериги,
захвърли мръсна туника със кървави черти.
А слънцето залязваше във паднала корида,
претръпващ, легионът пак препускаше без страх
в поредната си битка над онази паласида,
сърцето на която беше касис и бе прах.
И вечер бе спокоен той от приказната казън,
денят само го дращеше- като океана котвите,
и спомените за войната бяха като празното,
пристанище във Рим ... но той доплуваше със отлива
Мисля че така стихът е в по-добро амплоа, при все че рядко редактирам стихове. Тук не промених 1вия, а коригирах с положитлност следващите два куплета...