Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги
през влажната вълна - усмихващ се с очи,
прикриващ раните от калните вериги,
захвърли мръсна туника със кървави черти.
А слънцето залязваше във паднала корида,
претръпващ, легионът пак препускаше без страх
в поредната си битка над онази паласида,
сърцето на която беше касис и бе прах.
И вечер бе спокоен той от приказната казън,
денят само го дращеше - като океанът котвите,
и спомените за войната бяха като празното
пристанище във Рим... но той доплуваше със отлива.