Aug 14, 2008, 10:58 AM

Римлянин

  Poetry » Other
1K 0 17

Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги

през влажната вълна - усмихващ се с очи,

прикриващ раните от калните вериги, 

захвърли мръсна туника със кървави черти.

 

А слънцето залязваше във паднала корида,

претръпващ, легионът пак препускаше без страх

в поредната си битка над онази паласида,

сърцето на която беше касис и бе прах.

 

 И вечер бе  спокоен той  от приказната казън,

денят само го дращеше - като океанът котвите,

и спомените за войната бяха като празното

пристанище във Рим... но той доплуваше със отлива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Заслепен от дъжд и пот, със скъсани калиги

    през влажната вълна - усмихващ се с очи,

    прикриващ раните от калните вериги,

    захвърли мръсна туника със кървави черти.



    А слънцето залязваше във паднала корида,

    претръпващ, легионът пак препускаше без страх

    в поредната си битка над онази паласида,

    сърцето на която беше касис и бе прах.



    И вечер бе спокоен той от приказната казън,

    денят само го дращеше- като океана котвите,

    и спомените за войната бяха като празното,

    пристанище във Рим ... но той доплуваше със отлива

    Мисля че така стихът е в по-добро амплоа, при все че рядко редактирам стихове. Тук не промених 1вия, а коригирах с положитлност следващите два куплета...
  • Творбата ми хареса.
    Не разбирам от поезия,
    не знам до каква степен е ритмично,
    но ми хареса.
  • На мен лично ми хареса описаната картина. Мнението ми е лично.Митко, понякога е по-добре да затвориш очи... и да не се влияеш от хорките коментари, казвам го без никакви лоши, чувства, към останалите..
  • това, че някой е изказал мнение по произведението ти, не означава, че създава интрига. "есето" ти с нищо не го доказва.
  • Тук явно въздухът тежи от интриги...написах едно есе в отговор на последните коментари...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...