Не вярваш ли? Тогава ме създай!
От восъчно мълчание във църква.
Рисувай ме! Със мигли издълбай –
икона стара, на очите с кърпа.
Създай гласа ми в детския си смях,
косите ми недей да решиш с гребен,
галѝ ги с пръстите на топъл грях,
за да възкръснат дяволите в мене.
Рис(к)увай ме със устни бледосини,
тъгата ми гримирай с образ на жена...
Сънувай ме деветдесет и девет зими,
в последната ще дойда аз сама. ...