Рис(к)увай ме
Не вярваш ли? Тогава ме създай!
От восъчно мълчание във църква.
Рисувай ме! Със мигли издълбай –
икона стара, на очите с кърпа.
Създай гласа ми в детския си смях,
косите ми недей да решиш с гребен,
галѝ ги с пръстите на топъл грях,
за да възкръснат дяволите в мене.
Рис(к)увай ме със устни бледосини,
тъгата ми гримирай с образ на жена...
Сънувай ме деветдесет и девет зими,
в последната ще дойда аз сама.
Ще бъда няма. Тиха вряла страст.
Ще хапя скръбно като вярно куче.
Носи олово, скъпи или пък тамян.
Моли се само да не ти се случа.
© Силвия Илиева All rights reserved.
