4 oct 2013, 19:56  

Рисунка

1.1K 0 20

Не мога да те нарисувам, Есен -

за мене си магически сезон.

И как ли се рисува птича песен,

поела път под тъжен небосклон?

 

И как ли се рисуват дървесата,

които всеки миг променят цвят;

и как ли да усетя през мъглата

вълшебството на твоя странен свят?

 

Вървя през теб, събирам те в очите

и става пъстроцветен моят ден.

Заплиташ златни нишки из косите ми

и лист отронен пада върху мен.

 

Това ще нарисувам - лист отронен -

как тихичко поляга на пръстта.

Погледна ли го, все да ми напомня,

че нищо не е вечно на света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...