4 oct 2013, 19:56  

Рисунка

1.1K 0 20

Не мога да те нарисувам, Есен -

за мене си магически сезон.

И как ли се рисува птича песен,

поела път под тъжен небосклон?

 

И как ли се рисуват дървесата,

които всеки миг променят цвят;

и как ли да усетя през мъглата

вълшебството на твоя странен свят?

 

Вървя през теб, събирам те в очите

и става пъстроцветен моят ден.

Заплиташ златни нишки из косите ми

и лист отронен пада върху мен.

 

Това ще нарисувам - лист отронен -

как тихичко поляга на пръстта.

Погледна ли го, все да ми напомня,

че нищо не е вечно на света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...