Рисунка
Не мога да те нарисувам, Есен -
за мене си магически сезон.
И как ли се рисува птича песен,
поела път под тъжен небосклон?
И как ли се рисуват дървесата,
които всеки миг променят цвят;
и как ли да усетя през мъглата
вълшебството на твоя странен свят?
Вървя през теб, събирам те в очите
и става пъстроцветен моят ден.
Заплиташ златни нишки из косите ми
и лист отронен пада върху мен.
Това ще нарисувам - лист отронен -
как тихичко поляга на пръстта.
Погледна ли го, все да ми напомня,
че нищо не е вечно на света.
© Елица Ангелова All rights reserved.
