5 mar 2013, 11:14

Рисунка

867 0 10

Рисувам върхари високи

и вятър, потеглил на път!

Рисувам цветя пъстрооки

и птици, които летят!

 

Рисувам най-топлото слънце

със светли и жарки бои!

Рисувам пшеничено зрънце,

което в земята кълни!

 

Рисувам горите, полята –

страната на моя народ!

Над нея рисувам дъгата

сред синия, чист небосвод!

 

Красива рисунката стана,

тъй скъпа за мене е тя –

от нея усмихва се мама

и нежно ме милва с ръка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....