5.03.2013 г., 11:14

Рисунка

868 0 10

Рисувам върхари високи

и вятър, потеглил на път!

Рисувам цветя пъстрооки

и птици, които летят!

 

Рисувам най-топлото слънце

със светли и жарки бои!

Рисувам пшеничено зрънце,

което в земята кълни!

 

Рисувам горите, полята –

страната на моя народ!

Над нея рисувам дъгата

сред синия, чист небосвод!

 

Красива рисунката стана,

тъй скъпа за мене е тя –

от нея усмихва се мама

и нежно ме милва с ръка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...