5.03.2013 г., 11:14

Рисунка

863 0 10

Рисувам върхари високи

и вятър, потеглил на път!

Рисувам цветя пъстрооки

и птици, които летят!

 

Рисувам най-топлото слънце

със светли и жарки бои!

Рисувам пшеничено зрънце,

което в земята кълни!

 

Рисувам горите, полята –

страната на моя народ!

Над нея рисувам дъгата

сред синия, чист небосвод!

 

Красива рисунката стана,

тъй скъпа за мене е тя –

от нея усмихва се мама

и нежно ме милва с ръка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...