5.03.2013 г., 11:14

Рисунка

865 0 10

Рисувам върхари високи

и вятър, потеглил на път!

Рисувам цветя пъстрооки

и птици, които летят!

 

Рисувам най-топлото слънце

със светли и жарки бои!

Рисувам пшеничено зрънце,

което в земята кълни!

 

Рисувам горите, полята –

страната на моя народ!

Над нея рисувам дъгата

сред синия, чист небосвод!

 

Красива рисунката стана,

тъй скъпа за мене е тя –

от нея усмихва се мама

и нежно ме милва с ръка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...