Рисувам върхари високи
и вятър, потеглил на път!
Рисувам цветя пъстрооки
и птици, които летят!
Рисувам най-топлото слънце
със светли и жарки бои!
Рисувам пшеничено зрънце,
което в земята кълни!
Рисувам горите, полята –
страната на моя народ!
Над нея рисувам дъгата
сред синия, чист небосвод!
Красива рисунката стана,
тъй скъпа за мене е тя –
от нея усмихва се мама
и нежно ме милва с ръка!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
