рисуваш ме -
душа накъсана
на тънки ленти...
а четката кърви
и сплита уморените ни вени
... със тежки капки кръв,
които, всъщност, са сълзи...
рисуваш ме -
долавям мисълта ти
целувам я...
и ме милват хиляди стрели
и ме боли...
зверски ме боли...
... да прегръщам
броня от игли...
рисуваш ме -
сърце с широко
зеещи от бурите врати...
... рисуваш ме -
и глас на вятър
между нас кънти
и четката е твоята ръка...
защо тогава...
(Боже мой!)
защо ли има форма...
... на стрела?!...
Жени Иванова
© Jasmin Todos los derechos reservados