Рисунка
Графитът погали хартията мека
Рисувайки нежно твоите черти.
Със пръсти погалвам косата ти леко,
Но ти си просто рисунка, уви.
Но аз те сънувам и знам, че си там,
Че чакаш да дойда при теб без търпение.
Да, знам, че си сам, толкова сам,
Изгубен без моето бдение…
Целувка ти давам, но ти си студен
- парче безчувствена хартия…
Гняв се надига, и сълзи у мен
- целувката си сега ще изтрия.
Но листът е мокър, а гумата трие,
Безпощадно хартията къса…
Но листът не може плача ми да скрие,
Дори сто псувни да изръся.
Хартията мачкам и правя на топка
- захвърлям я в коша. Ти беше толкова реален…
Отново попаднах във същата клопка…
Жалко, че никой в живота, не е така идеален.
© Роси Todos los derechos reservados
Поздрави!