11 oct 2014, 20:01

Рисунка

594 0 1

Рисунка

 

Графитът погали хартията мека

Рисувайки нежно твоите черти.

Със пръсти погалвам косата ти леко,

Но ти си просто рисунка, уви.

 

Но аз те сънувам и знам, че си там,

Че чакаш да дойда при теб без търпение.

Да, знам, че си сам, толкова сам,

Изгубен без моето бдение…

 

Целувка ти давам, но ти си студен

- парче безчувствена хартия…

Гняв се надига, и сълзи у мен

-  целувката си сега ще изтрия.

 

Но листът е мокър, а гумата трие,

Безпощадно хартията къса…

Но листът не може плача ми да скрие,

Дори сто псувни да изръся.

 

Хартията мачкам и правя на топка

-  захвърлям я в коша. Ти беше толкова реален…

Отново попаднах във същата клопка…

Жалко, че никой в живота, не е така идеален.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...