11.10.2014 г., 20:01

Рисунка

591 0 1

Рисунка

 

Графитът погали хартията мека

Рисувайки нежно твоите черти.

Със пръсти погалвам косата ти леко,

Но ти си просто рисунка, уви.

 

Но аз те сънувам и знам, че си там,

Че чакаш да дойда при теб без търпение.

Да, знам, че си сам, толкова сам,

Изгубен без моето бдение…

 

Целувка ти давам, но ти си студен

- парче безчувствена хартия…

Гняв се надига, и сълзи у мен

-  целувката си сега ще изтрия.

 

Но листът е мокър, а гумата трие,

Безпощадно хартията къса…

Но листът не може плача ми да скрие,

Дори сто псувни да изръся.

 

Хартията мачкам и правя на топка

-  захвърлям я в коша. Ти беше толкова реален…

Отново попаднах във същата клопка…

Жалко, че никой в живота, не е така идеален.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...