Рисунка

Графитът погали хартията мека

Рисувайки нежно твоите черти.

Със пръсти погалвам косата ти леко,

Но ти си просто рисунка, уви.

Но аз те сънувам и знам, че си там,

Че чакаш да дойда при теб без търпение.

Да, знам, че си сам, толкова сам,

Изгубен без моето бдение…

Целувка ти давам, но ти си студен

- парче безчувствена хартия…

Гняв се надига, и сълзи у мен

-  целувката си сега ще изтрия.

Но листът е мокър, а гумата трие,

Безпощадно хартията къса…

Но листът не може плача ми да скрие,

Дори сто псувни да изръся.

Хартията мачкам и правя на топка

-  захвърлям я в коша. Ти беше толкова реален…

Отново попаднах във същата клопка…

Жалко, че никой в живота, не е така идеален.