4 ene 2007, 13:41

Рисунка

  Poesía
885 0 3
Отново пред празното платно -
художника стои и мисли.
Картини мого има той,
но как да ги покаже на света.
Нима ако го нарисува
не би останал ограбен той.
Нима една мечта не ще загине -
Претворена в празното платно!

                                                                     4.Август.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • обичам да рисувам и винаги ме е било страх да показвам картините и скиците си на хората, същото е със стиховете ми. Благодаря ти Цвети, че ми показа сайта и че ми помогна да преодолея донякъде страха си от публиката
  • ами сестра ми е художничка и целта на стихотворението е не да показва самите худижници а състоянието на автора на творбата
  • е това е моето мнение

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...