4 ene 2007, 13:41

Рисунка

  Poesía
888 0 3
Отново пред празното платно -
художника стои и мисли.
Картини мого има той,
но как да ги покаже на света.
Нима ако го нарисува
не би останал ограбен той.
Нима една мечта не ще загине -
Претворена в празното платно!

                                                                     4.Август.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • обичам да рисувам и винаги ме е било страх да показвам картините и скиците си на хората, същото е със стиховете ми. Благодаря ти Цвети, че ми показа сайта и че ми помогна да преодолея донякъде страха си от публиката
  • ами сестра ми е художничка и целта на стихотворението е не да показва самите худижници а състоянието на автора на творбата
  • е това е моето мнение

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....