4.01.2007 г., 13:41

Рисунка

883 0 3
Отново пред празното платно -
художника стои и мисли.
Картини мого има той,
но как да ги покаже на света.
Нима ако го нарисува
не би останал ограбен той.
Нима една мечта не ще загине -
Претворена в празното платно!

                                                                     4.Август.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • обичам да рисувам и винаги ме е било страх да показвам картините и скиците си на хората, същото е със стиховете ми. Благодаря ти Цвети, че ми показа сайта и че ми помогна да преодолея донякъде страха си от публиката
  • ами сестра ми е художничка и целта на стихотворението е не да показва самите худижници а състоянието на автора на творбата
  • е това е моето мнение

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...