4 янв. 2007 г., 13:41

Рисунка

887 0 3
Отново пред празното платно -
художника стои и мисли.
Картини мого има той,
но как да ги покаже на света.
Нима ако го нарисува
не би останал ограбен той.
Нима една мечта не ще загине -
Претворена в празното платно!

                                                                     4.Август.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • обичам да рисувам и винаги ме е било страх да показвам картините и скиците си на хората, същото е със стиховете ми. Благодаря ти Цвети, че ми показа сайта и че ми помогна да преодолея донякъде страха си от публиката
  • ами сестра ми е художничка и целта на стихотворението е не да показва самите худижници а състоянието на автора на творбата
  • е това е моето мнение

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...