4 янв. 2007 г., 13:41

Рисунка

884 0 3
Отново пред празното платно -
художника стои и мисли.
Картини мого има той,
но как да ги покаже на света.
Нима ако го нарисува
не би останал ограбен той.
Нима една мечта не ще загине -
Претворена в празното платно!

                                                                     4.Август.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • обичам да рисувам и винаги ме е било страх да показвам картините и скиците си на хората, същото е със стиховете ми. Благодаря ти Цвети, че ми показа сайта и че ми помогна да преодолея донякъде страха си от публиката
  • ами сестра ми е художничка и целта на стихотворението е не да показва самите худижници а състоянието на автора на творбата
  • е това е моето мнение

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...