14 ago 2023, 8:12  

Рисунка в пещерата

  Poesía
348 1 1

РИСУНКА В ПЕЩЕРАТА

 

Аз не станах човек по собствена воля – баща ми
е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама.
Ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами! –
аз рисувам с чертички господа над полегнали дами.

 

После литвам с ракета от Наска и кацам във НАСА,
по-надеждно се каца – все пак САЩ е – не е Байконур.
Трепя вълци и мечки – и пирувам на кралската маса,
после почна войната и препасах пищова в кобур.
 
И лежах по затвори – и копах дългъг проход на запад,
но оказа се после, че копал съм на изток в несвяст.  
Милиард, че и триста милиона китайци са напаст! –
обясних си най-после що не стига оризът до нас.

 

Марширувах в жита с ален мак пред глиганите с глиги,
по косите ме галеха и ми казваха – наше дете!
Четох книгите мъдри – и оставих след себе си книги –
беше време, в което всеки пише – и хич не чете.

 

Пирамиди строих – и се срутваха в мен пирамиди,
и сега си измазах своя простичка къща от кал –
и дано Господ Бог някой ден със едното ме види,
щото, както върви, аз със двете не съм го видял.

 

И момичета любих – бяха светли, щастливи години –
на отстреляни птичи ята изпопадаха – ден подир ден.
И тъй, както ме гледаш – аз не зная баща ли съм, сине,
или някой далечен пещерняк проговорил е в мен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и дано Господ Бог някой ден със едното ме види,
    щото, както върви, аз със двете не съм го видял.

    И момичета любих – бяха светли, щастливи години –
    на отстреляни птичи ята изпопадаха – ден подир ден...

    Неподражаем!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...