РИСУНКА В ПЕЩЕРАТА

Аз не станах човек по собствена воля – баща ми
е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама.
Ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами! –
аз рисувам с чертички господа над полегнали дами.

После литвам с ракета от Наска и кацам във НАСА,
по-надеждно се каца – все пак САЩ е – не е Байконур.
Трепя вълци и мечки – и пирувам на кралската маса,
после почна войната и препасах пищова в кобур.
 
И лежах по затвори – и копах дългъг проход на запад,
но оказа се после, че копал съм на изток в несвяст.  
Милиард, че и триста милиона китайци са напаст! –
обясних си най-после що не стига оризът до нас.

Марширувах в жита с ален мак пред глиганите с глиги,
по косите ме галеха и ми казваха – наше дете!
Четох книгите мъдри – и оставих след себе си книги –
беше време, в което всеки пише – и хич не чете.

Пирамиди строих – и се срутваха в мен пирамиди,
и сега си измазах своя простичка къща от кал –
и дано Господ Бог някой ден със едното ме види,
щото, както върви, аз със двете не съм го видял.

И момичета любих – бяха светли, щастливи години –
на отстреляни птичи ята изпопадаха – ден подир ден.
И тъй, както ме гледаш – аз не зная баща ли съм, сине,
или някой далечен пещерняк проговорил е в мен.