Рисува тихо скрежът сърчица отвън
Пращят дръвцата, шепне старата камина,
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.
Той бил без крак, кален сред битки ветеран и,
изпънат гордо носел пушка и мундир,
видял я да танцува. Крехка с нежни длани,
стояла в арабеск... Той гледал я безспѝр.
Как свършва приказката, знаем го от малки,
но слушам, слушам и сънувам сякаш сън,
звезда, войник, любов – за огъня подпалки...
Рисува тихо скрежът сърчица отвън.
Преприда котката ми с тъничко вретено,
снегът на спомените вече не е бял...
Не знам защо, но някак стана ми студено,
дали за мене би войникът изгорял?
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
3 Puesto
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Ники!
-
Приятно е като чета тези стихове край камината, а навън духа студения вятър и гони снежинките. Сигурен съм, че за теб войника ще изгори! Поздрав за написаното, Наде! Глас!
-
Благодаря ви!
-
Този прочит на приказката за "Оловният войник" много ми хареса, много...Успех и глас от мен!
-
Много красиво! Глас! И да: "снегът на спомените вече не е бял".
-
"звезда, войник, любов – за огъня подпалки...
Рисува тихо скрежът сърчица отвън."
Обичаме да казваме - когато бяхме малки,
сега големи ли сме или е насън... Успех, Наде! -
Много интересен последен коплет. Усеща се Наде, твоя финес!
-
Както каза Мари - чудна коледна приказка! Много хубав финал, Наде!
-
Много красиво!
Глас за песен. -
Неочакваният финал много ми хареса, Наде!💜 Нека си помечтаем и да повярваме, че и за нас има по един храбър оловен войник, готов да изгори в пламъците на любовта си! Успех желая на коледната ти приказка, мила!💞
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
