Рисува тихо скрежът сърчица отвън
Пращят дръвцата, шепне старата камина,
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.
Той бил без крак, кален сред битки ветеран и,
изпънат гордо носел пушка и мундир,
видял я да танцува. Крехка с нежни длани,
стояла в арабеск... Той гледал я безспѝр.
Как свършва приказката, знаем го от малки,
но слушам, слушам и сънувам сякаш сън,
звезда, войник, любов – за огъня подпалки...
Рисува тихо скрежът сърчица отвън.
Преприда котката ми с тъничко вретено,
снегът на спомените вече не е бял...
Не знам защо, но някак стана ми студено,
дали за мене би войникът изгорял?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
