19 ago 2018, 22:39  

Рисувам с пръсти

  Poesía
827 4 10

Рисувам с пръсти в пясъка СЪРЦЕ,
на сън обличам дълга рокля, бяла...
Душица стискам в двете си ръце -
за светлина и обич отмаляла!

Дали защото утре е Април,
и кошниците си ще пълня с цвете,
или Орфей СЪРЦЕ ми е дарил,
откраднал ми е китките – и двете?...

Дали в момент на слабост в късен час,
спасявала съм само светлината?
Дали не бях спасена в същност аз,
и светла песен пее ми душата?...


30.03.2017, 20.20 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Стихотворението "Рисувам с пръсти" за първи път е публикувано в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 30 март 2017 г. в 20,20 часа и е посветено на влюбените, морето и всички приятели - творци! Мелодията си я тананикам, но очаквам композитор да я напише! П.П. Съществувал обичай по нашия край, момите да ходят с две китки накичени, едната е за либето, когато напие менците!

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Хубава сентенция! Добавям още една: "Не съжалявай за нещо, което съзнателно си направил!" Рисувай, художнико! Успех и благодаря още един път!
  • Благодаря ти, Валя, за мен е чест, че майсторка на словото като тебе хареса нещо мое! Желая ти много здраве и щастие!
    Привет, Микеланджело! Благодаря ти за прочита! Този свят съществува и се развива заради Любовта! Пожелавам ти вдъхновение, винаги да е април! Хубав творчески ник имаш - и аз се колебаех между "Ейприл О`Нийл" и хубавка!
  • хубаво е
  • Благодаря ти, Дани! При повечето стихове на тема Любов съм се старала да има музика, или поне аз си тананикам такава. Когато обичаме, вземаме китарата. Желая ти много вдъхновение, хубаво лято и плодотворна есен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...