Не те следя, разглеждам те с очи
Приплъзвам ги по профила на твойте устни
Запомням ги. Маняшко, нали?!
Но искам да те начертая със затворени очи
Не те следя, чета те като книга
с корица семпла но такава, стилна
Която те привлича и гориш
страниците нейни да разлистиш.
Не те следя, напротив, изучавам
Как се движиш, дишаш и гориш.
Как кафето си отпиваш. Как разказваш.
Как мечтите си събираш, после разпиляваш.
Не те следя, копирам те в(ъв) мен
Върху кристален лист коприна.
Рисувам с четка, без ръце
с бои от тръпки, нюанси от платина.
© ДИВИЯТ КОН Todos los derechos reservados