Посветено на "Реактивчик"
и неговото патологично желание
за самоизтъкване и "драчене"
с батковците.
Бай Бостан :-)
Реших да пиша стих ритмично
и в откровени, истерични излияния,
заех се да опиша патетично
на зъбобола ми коварните деяния.
На абордаж - ребрата си оплаках,
метрично ги отмерих със аршин...
Описах как далака си прецаках,
когато правех се на арлекин.
Анатемосах гръмко лютата ракия,
която ме тормози всеки ден...
Мезето сухо в моята чиния
разкостих в зла тирада, възмутен.
От космоса в тепсия се завърнах
след твърде отегчителен круиз –
предателя безименен прегърнах
и го възпях в безполов стих.
Изписах вежди на рогатия с магия
над зеленясалите му очи
и го покръстих - в името на тия,
свещени твои пилешки гърди.
Рискувах в битието си до бара,
запътен, да се спъна и умра –
но кръста си ще нося без поквара,
тъй както ризата непрана на гърба.
И ако алкохолен бяс не стига
до моя липсващ кръвоносен ток,
това е всъщност палава интрига –
игра на съдовете ми, анблок...
Защото съм рискувал да товаря
безжално черния си дроб –
в стремежа си да изпреваря,
Морфей, към твоя пресен гроб.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados