19 dic 2013, 20:17  

Ритмично

721 0 2

                                                                                Посветено на "Реактивчик"

                                                                                                          и неговото патологично желание

                                                                                                         за самоизтъкване и "драчене"

                                                                                                        с батковците.

                                                                                 

                                                                                                     Бай Бостан  :-)

 

Реших да пиша стих ритмично
и в откровени, истерични излияния,
заех се да опиша патетично
на зъбобола ми коварните деяния.

На абордаж - ребрата си оплаках,
метрично ги отмерих със аршин...
Описах как далака си прецаках,
когато правех се на арлекин.

Анатемосах гръмко лютата ракия,
която ме тормози всеки ден...
Мезето сухо в моята чиния 
разкостих в зла тирада, възмутен.

От космоса в тепсия се завърнах 
след твърде отегчителен круиз –
предателя безименен прегърнах
и го възпях в безполов стих.

Изписах вежди на рогатия с магия
над зеленясалите му очи
и го покръстих - в името на тия,
свещени твои пилешки гърди.

Рискувах в битието си до бара,
запътен, да се спъна и умра –
но кръста си ще нося без поквара,
тъй както ризата непрана на гърба.

И ако алкохолен бяс не стига
до моя липсващ кръвоносен ток,
това е всъщност палава интрига –
игра на съдовете ми, анблок...

Защото съм рискувал да товаря 
безжално черния си дроб –
в стремежа си да изпреваря,
Морфей, към твоя пресен гроб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...