Посветено на "Реактивчик"

                                                                                                          и неговото патологично желание

                                                                                                         за самоизтъкване и "драчене"

                                                                                                        с батковците.

                                                                                                     Бай Бостан  :-)

Реших да пиша стих ритмично
и в откровени, истерични излияния,
заех се да опиша патетично
на зъбобола ми коварните деяния.

На абордаж - ребрата си оплаках,
метрично ги отмерих със аршин...
Описах как далака си прецаках,
когато правех се на арлекин.

Анатемосах гръмко лютата ракия,
която ме тормози всеки ден...
Мезето сухо в моята чиния 
разкостих в зла тирада, възмутен.

От космоса в тепсия се завърнах 
след твърде отегчителен круиз –
предателя безименен прегърнах
и го възпях в безполов стих.

Изписах вежди на рогатия с магия
над зеленясалите му очи
и го покръстих - в името на тия,
свещени твои пилешки гърди.

Рискувах в битието си до бара,
запътен, да се спъна и умра –
но кръста си ще нося без поквара,
тъй както ризата непрана на гърба.

И ако алкохолен бяс не стига
до моя липсващ кръвоносен ток,
това е всъщност палава интрига –
игра на съдовете ми, анблок...

Защото съм рискувал да товаря 
безжално черния си дроб –
в стремежа си да изпреваря,
Морфей, към твоя пресен гроб.