Ритуал за агония

24 ago 2012, 11:05

Poesía

608 0 2

Сладка агония,

тънеща в блато от сълзи,

ставаш част от него с церемония,

която трупа ти кара да пълзи.

Крясък в безликото пространство

отбелязва началото ù без друг звук

и започва нашето странство

във мрака със свит от страх юмрук.

Бродиш из гори от мъртви рози,

минаваш през пустини от лица...

На гърба на кон се вози

човек, хранещ се със детски сърца.

Кажете ми, това ли е света?

Викам и кървя за милостиня,

лицето ми си губи цвета,

а хората ме подминават като просекиня.

Ето го и ритуалът за агония...

Започнат с крясък,

всяка емоция ридала в симфония

и завършил със сълзи от пясък.

23.08.2012

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.