24 ago 2012, 11:05

Ритуал за агония

  Poesía
876 0 2

Сладка агония,

тънеща в блато от сълзи,

ставаш част от него с церемония,

която трупа ти кара да пълзи.

 

Крясък в безликото пространство

отбелязва началото ù без друг звук

и започва нашето странство

във мрака със свит от страх юмрук.

 

Бродиш из гори от мъртви рози,

минаваш през пустини от лица...

На гърба на кон се вози

човек, хранещ се със детски сърца.

 

Кажете ми, това ли е света?

Викам и кървя за милостиня,

лицето ми си губи цвета,

а хората ме подминават като просекиня.

 

Ето го и ритуалът за агония...

Започнат с крясък,

всяка емоция ридала в симфония

и завършил със сълзи от пясък.

 

23.08.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грозното Патенце Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...