didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
29 nov 2007, 8:34

Ритуално

1.2K 0 8
 

Уморените ти очи

чакат моите топли две устни

да им спуснат небесните балдахини,

а от тях да се ръсят звездици,

сякаш златни сияйни трохици

от трапезата Божия...

Онзи, лунният диск,

избродиран на фона тъмно-мастилен,

и приличащ на блеснала  в мрака жълтица,

имитира лицето ми...

как е светло от обич...

Не заспивай

преди

да заровиш лице

в мойта мека прегръдка

и преди да си вкусил

устни пламнали две,

както вкусва се хубаво питие,

със наслада и бавно,

глътка по глътка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0