29 nov 2007, 8:34

Ритуално 

  Poesía » De amor
904 0 8
 

Уморените ти очи

чакат моите топли две устни

да им спуснат небесните балдахини,

а от тях да се ръсят звездици,

сякаш златни сияйни трохици

от трапезата Божия...

Онзи, лунният диск,

избродиран на фона тъмно-мастилен,

и приличащ на блеснала  в мрака жълтица,

имитира лицето ми...

как е светло от обич...

Не заспивай

преди

да заровиш лице

в мойта мека прегръдка

и преди да си вкусил

устни пламнали две,

както вкусва се хубаво питие,

със наслада и бавно,

глътка по глътка...

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??