29 nov 2007, 8:34

Ритуално

1.2K 0 8
 

Уморените ти очи

чакат моите топли две устни

да им спуснат небесните балдахини,

а от тях да се ръсят звездици,

сякаш златни сияйни трохици

от трапезата Божия...

Онзи, лунният диск,

избродиран на фона тъмно-мастилен,

и приличащ на блеснала  в мрака жълтица,

имитира лицето ми...

как е светло от обич...

Не заспивай

преди

да заровиш лице

в мойта мека прегръдка

и преди да си вкусил

устни пламнали две,

както вкусва се хубаво питие,

със наслада и бавно,

глътка по глътка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...