Nov 29, 2007, 8:34 AM

Ритуално

  Poetry » Love
1.2K 0 8
 

Уморените ти очи

чакат моите топли две устни

да им спуснат небесните балдахини,

а от тях да се ръсят звездици,

сякаш златни сияйни трохици

от трапезата Божия...

Онзи, лунният диск,

избродиран на фона тъмно-мастилен,

и приличащ на блеснала  в мрака жълтица,

имитира лицето ми...

как е светло от обич...

Не заспивай

преди

да заровиш лице

в мойта мека прегръдка

и преди да си вкусил

устни пламнали две,

както вкусва се хубаво питие,

със наслада и бавно,

глътка по глътка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...