Ритуално
Уморените ти очи
чакат моите топли две устни
да им спуснат небесните балдахини,
а от тях да се ръсят звездици,
сякаш златни сияйни трохици
от трапезата Божия...
Онзи, лунният диск,
избродиран на фона тъмно-мастилен,
и приличащ на блеснала в мрака жълтица,
имитира лицето ми...
как е светло от обич...
Не заспивай
преди
да заровиш лице
в мойта мека прегръдка
и преди да си вкусил
устни пламнали две,
както вкусва се хубаво питие,
със наслада и бавно,
глътка по глътка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
